Разпятието бе за Петър, Христовия проповедник, а обезглавяването за Павел, този, който смаза заблудата на идолопоклонничеството

    Христовият проповедник Петър претърпя смърт на кръста, а Павел, който смаза идолопоклонството, беше обезглавен.

       С този стих, в който накратко е описан начинът на мъченическата кончина на „светите, славни и първовърховни апостоли Петър и Павел“, започва техния Синаксар, и чиято памет нашата Църква чества и почита на 29 юни.

   Това са две водещи фигури за светата Църква Христова, които химнографът характеризира като „основи на Църквата, истински темели и стени на Христовите учения и страдания...“ Защото тези двамата „привлякоха всички към богопознанието – народи, градове и острови, и приведоха евреите отново към Христа.“

   Пишейки за апостол Петър, „скалата на вярата“, и за апостол Павел, „заслужената хвалба“, никак не е лесно за нашето перо да включи в няколко страници „оковаването им във всеки един град, скърбите, борбите, усилията, мъките, бденията, страданията в глад и жажда, страданията в душата и телата им..., бичуванията, пребиването с камъни..., дълбините, корабокрушенията“ (част от Вечерня, Андрей Критски). Но ще се осмелим, макар и знаейки, че за двамата най-славни и най-видни апостоли, нашето скромно перо е недостатъчно в изтъкването на тяхното свято присъствие .